П О Е М А 


за мухата,паяка,щуреца,мишката,вятъра и.... за Теб

Какво!?Аз!?Сатира да пиша!?
Какво е туй?Защо така?
Природата е моята стихия.
Тишината и Любовта.
Но добре,че за несгодите си
искам да забравя,
и ето на,
за да се позабавлявам
ще пропиша,
щом казвате,и сатира...

Със чувство пиша за нещата,
но кое да осмея аз сега.
Налях си бира и зачаках,

зачаках да подейства тя.
Но ето муха във бирата ми влезе...
Да я махна!?Да я смачкам на часа!?
О не!Не си мислете...
Та колко ще ми изпие, таз мъничка душа...
Как от бирата си да я махна.
Как да пие да не й позволя,
като и тя сигурно иска да забрави,
като мен, че е нещастна муха.
Пък и паяк в банята ми мрежа,
от дни усилено плете.
Как да го убия,как да го изселя,
като не ми дава просто сърце.
Та нали там много скоро
ще имам полза от това,
ароматизатора си "Роза"аз ще закача.
Щурец във спалнята ми влезе

и свири неуморно там.
Какво от туй,че ще пробие
една-две дупки във чаршафа стар.
От стаята си няма да го гоня.
Навън аз няма да го изнеса.
Така безплатно музика си слушам
и тока скъп няма да хабя.
Мишчица за съквартирант си имам,
но все не мога да й угодя.
Уж сиренце й слагам там до скрина,
а тя си се чувства,като у дома.
И от мюслито ми снощи взе си,
и от розовия сладолед...
Но как да кажа аз иди си
във този зной,във този пек!?
И прозореца на вятъра отворих,
да влезе и той у дома...

Нищо, че ще ми разхвърли
листите със стихове,писма.
От вкъщи вятъра няма да изгоня.
Не искам да го укротя...
Той е "виновен"за моя полет.
С него до край ще летя.

И пак не стана сатирично,
а житейско,истинско,лирично...
Да се радваме на малките неща
е посланието ми към света.

Създателя у дома си приюти
мушици,паяци,щурци...
От слънцето си отчупи
не,няма да те изгори.

От вятъра със шепите вземи
не няма да те напраши.
Косите си със тях сплети
и дома ти ще се озари...

След туй поспри и се отпусни!
Слез долу... и се настани!
Започва филма...затвори очи!
Главния герой си Ти!