ДА ОТКРИЕШ СЕБЕ СИ
Мъглата се беше настанила във вечерта.Притихнала,се беше сгушила и бавно поглъщаше влажния ми поглед.Изпотените стъкла ме притискаха и всичко
ставаше все по непрогледно и дълго.Побиваха ме тръпки от студ и влага и от... онова....скритото,безцветното,нямото,сляпото и глухото.Нищо не виждах само усещах,усещах страх и болка.
Само старата ми жилетка ми беше останала,само тя имаше цвят и мирис-червен и прашен.Вкопчих се в нея,вехтата...и я разкопчах,за да прегърна Мъглата,а с нея и Вечерта,и
Студа, и Влагата,и Болката, и Празнотата, и Страха...Приех ги, за да ги стопля и
изсуша,друго не ми беше останало.Мъглата криеше сълзите ми,вечерта криеше страха ми,а студа и влагата ме караха да се загръщам и още по силно да се притискам и сгушвам в
Тях. Хранех ги със сълзите си и чувствата си.Добре им беше при мен и
тогава извикаха Времето.А то се настани удобно и започна да
отброява-минути,седмици,месеци,години,една,две,три...И него
приех,загърнах го с жилетката си,за да поспре и да си почине, и го
хранех с Търпение.
Толкова свикнах с Тях,че ги обикнах...и Вечерта,и Мъглата,и Студа, и
Влагата,и Болката,и Страха,и Времето.Така неусетно се научих ...да ги
обичам,а те се смилиха и постепенно отстъпиха пред Нея-Любовта.Пак останах само със старата, вехта жилетка,Отърсих от
прахта и видях,....видях Себе си и Любовта,...онова,което никой не може да
ми отнеме.
Мъглата се превърна в завеса,която като се вдигне виждам светлината на
деня.Студа и влагата ме карат да усещам топлината на жилетката си още по
силно.А страха и болката ми откриха магията на настоящия момент и
усмивката.Страданието ми се превърна в Красота,а Празнотата в Слово...
Всички изпитания в живота ми, ме подкрепяха по пътя към съзнателния живот,този да открия Себе си и... Изкуството да живееш,за което ще ви разкажа следващия път...
