ЖЕНАТА НА ВЯТЪРА

Жената на Вятъра го мразеше...
Рошеше косите й.
Жената на Вятъра го мразеше...
Вдигаше полите й.
Жената на Вятъра го мразеше...
Прашеше очите й.
Жената на Вятъра го мразеше...
Разпръскваше писмата й,
пронизваше сърцето й,
и тялото и потръпваше от студ...
и болка.

Веднъж Тя видя Слънцето.
Вятърът й беше помогнал.
Издухал бе облаците,
докато се целеше във нея.
Жената на Вятъра му благодари.
Тя видя Светлината,
усети Топлината,отърси Пепелта,
подреди Писмата си... и написа Ново....
Жената на Вятъра вече не го мразеше.
Той й даде криле...
Тя му се поклони,прости му.... и полетя...
....понесена от Вятъра.