Мъглата се беше настанила във вечерта.Притихнала,се беше сгушила и бавно поглъщаше влажния ми поглед.Изпотените стъкла ме притискаха и всичко ставаше все по непрогледно и дълго.Побиваха ме тръпки от студ и влага и от... онова....скритото,безцветното,
Само старата ми жилетка, ми беше останала,само тя имаше цвят и мирис-червен и прашен.Вкопчих се в нея,вехтата...и я разкопчах,не че ми беше топло,а за да прегърна Мъглата,а с нея и Вечерта,и
Студа, и Влагата,и Болката, и Празнотата, и Страха...Приех ги, за да ги стопля и изсуша,друго не ми беше останало.Мъглата криеше сълзите ми,вечерта криеше страха ми,а студа и влагата ме караха да се загръщам и още по силно да се притискам и сгушвам в Тях. Хранех ги със сълзите си и чувствата си.Добре им беше при мен и тогава извикаха Времето.А то се настани удобно и започна да отброява минути,седмици,месеци,години,е
приех,загърнах го с жилетката си,за да поспре и да си почине, и го
хранех с Търпение.
Така неусетно ги обикнах...и Вечерта,и Мъглата,и Студа, и Влагата,и Болката,и Страха,и Времето...
Един ден съблякох старата си червена жилетка, за да я отърся от прахта и тогава...тогава усетих топлина.Топлината, която идваше от сърцето ми.За един миг всичко се преобрази.Мъглата се превърна в завесата,която като се вдигне виждам светлината на деня.Студа и влагата ме карат да усещам топлината от сърцето ми още по силно.А страха и болката ми откриха магията на настоящия момент и усмивката.Сгънах жилетката,бях й простила.Благодарих на всички...и на Вечерта,и на Мъглата,и на Студа, и на Влагата,и на Болката,и на Страха,и на Времето...... и ги дадох на Миналото.
Страданието ми се превърна в Красота,а Празнотата в Слово... Красотата в Състрадание,а Словото в Благодарност...с една дума всичко се разтвори в Любовта,която е истинската природа на човека и на всичко,което го заобикаля,за да му помогне да открие Себе си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар