Картина
на твореца в мен
Нарисувай ми,художнико,сълза!
За да изплача живота си със нея.
Да я изтрия след това
и мъката ми да изтлее.
Нарисувай ми,художнико,ръка!
Да погаля света със нея.
Да погали и той мен след това...
Нали закон неписан има,
каквото правиш двойно те постига.
Нарисувай ми художнико,крила!
Крила на пеперуда,тънкокрили.
Да литна на високо и след това
в картините ти да се скрия.
Нарисувай ми,художнико, уста!
Нежни,жадни устни ми нарисувай.
За да мога нежни думи да мълвя.
За да мога страстно да целувам.
Нарисувай ми,художнико, врата!
Врата на пътя ми,ми нарисувай.
А зад нея... светлина...
Без ключалка...ще се отваря се с душа.
Позволи ми,художнико,сега
четките да ти измия,
да ги прибера след това,
за да имаш време, сега към края...
Да хванеш моята ръка
и с моите крила да полетим.
Да минем заедно през моята врата,
там...от другата страна
и във светлината да попием.
Няма коментари:
Публикуване на коментар