Ти намери ключа

Да, заключено беше... 
и празно беше в мен.
А ключа въргаляше се във прахта...
И само студ повяваше отнякъде,
течение от онзи,вятъра...и мъгла.

Ти ли си?!
Недей да чукаш.
Влизай, нали си у дома.
Сърцето ми е твое!
Ти намери ключа.
Ти го отърси от пепелта.
Сега е пълно и туптящо.
Разпръскващо искри...Като Феникс...
Влизай,а ключа...го изхвърли,
няма да ми трябва вече.
Отвори слънцето да влезе
и ябълков цвят да завали.
С пеперудени крила да литнат към мен
безброй мечтани,топли дни.

Прегърни ме,че ми е студено.
Разположи се удобно в моя дом.
Пред камината на Новото време.
Във вечността наречена Любов.