Ти си храм!
Подреждаш икони на стената.
Грижливо почистваш пепелта.
Втренчен поглед,мълчаливо дихание.
Слагаш в рамка вечността.
Иконата погалваш,палиш свещ.
Докосваш длани за молитва.
Очи притваряш и шептиш слова
изписани, от избелялата реликва.
Ти си храм!
Във теб иконата прашала във ъгъла стои.
Затрупана от скрупули и изтъркани клишета.
Мълчаливо чака да я откриеш ти...
Изтупай себе си!Бъди като водата!
Отмий гнева,омразата и завистта!
Излъскай добротата и се облечи във любовта...
Олтара е твоята Душа!
Няма коментари:
Публикуване на коментар