Щастието е топло одеяло
Помолих утрото да ми даде
от своята бодрост,от своята свежест.
От нежната си утринна роса,
за да мога да му се наситя.
Помолих от слънцето да ми даде
от своята енергия лъчиста,
за да мога да светя през нощта,
само светлина да виждам.
Помолих вятъра да ми даде
от своя дъх, гальовен повей.
Косите си със него да закича.
Да вплета в тях всеки спомен.
Помолих гълъба да ми даде
от своя глас на нежна птица.
Всяка сутрин да се будя
с вълшебния глас на гълъбица.
Поисках от времето да ми даде
още много мигове вълшебни
И да спре в онези мигове блажени
Когато Рая на Земята слиза.
Моля най накрая теб
Позволи ми да те обичам!
Щастието е топло одеяло.
Прегърни ме и да се завием.
Няма коментари:
Публикуване на коментар