Усещане за топлина

Не зная вече как нещата да наричам.
Звучат ми само, като прости имена.
Не зная как вкуса им да опиша.
Думите изтриват същността.
Не зная как за уханието да ви разкажа
на цветята,на утринната бяла роса.
Не зная как с невидимия вятър да ви срещна
и на полета му да ви предам,
да ви отнесе надалеч,на среща
със залеза и със Старата луна.
Не зная как мъглата,таз завеса дивна
със думи да повдигна и разкрия
очите да погледнат и да видят,
туй що се крие...Там.

Не зная как.Тъй всичко се променя,
а думите... едни и същи си стоят.
Упорити,верни на времето,
изхабени,остарели...не отстъпват.

Не зная вече как нещата да наричам.
С думи се споделят важните неща.
А важните неща,като птиците отлитат,
остава само онова,неповторимото усещане за топлина.
И То е толкова вълшебно...
Не се казва.То трябва да искри.
Както Слънцето показва на Земята,
без думи...колко Й принадлежи!